Никулден

Празниците на нашата малка родина България през месец декември са отражение на душевността ни, благодарността ни и преклонението към Господ Бог и неговата жертва към човечеството! Обединяването ни в такива моменти все пак ни прави нация с история, обединена около празници значими за не едно поколение и традицията при честванията се предава на всяко следващо поколение.

Един такъв празник, обединяващ търпимостта ни към друговерците е Никулден. Никулден издига толерантността към различните професии, към предатели и герои, към народи с различен от нас манталитет и ценности, довели ни до възприемане на чужди празници като свои. За да подкрепя написаното от мен - Никулден е обединяващ, пазител на семейството, рода, имота и имането, покровител на моряците и търговците, банкерите и . . . затворниците!

Празници обединени от важните приоритети и изкушенията по пътя за постигането им, а това разкрива опрощаващата ни душа както към сребролюбците, греховните, авантюристите. На този ден храната е еднаква за всички – риба и постни ястия, обредни хлябове и винце. Трапезата на тези обединени празници не се вдига този ден като символ на св. Никола който умиротворява, закриля и дава изцеление. Делата на св. Никола доказват, че добротата и милосърдието могат да съществуват наред със социалния статус и духовното израстване.

В Германия, Холандия и Белгия св. Николай – 6 декември е празник на децата. Поверието е свързано с послушанието им и по тази причина оставят обувките си навън, а послушните през годината намират шоколади, бонбони и подаръци. Непослушните деца през годината намират въглени и съчки, а поуката от това им държание е доброто поведение което през следващата година ще им донесе желаните лакомства и подаръци.

Празникът Никулден съпоставим с празника на другите народи ни дава отговора защо се е съхранил през годините и почитта ни към доброто което не винаги е оценено, но пък дава сили на душата за други добри дела.