Цветница

Цветница е подвижен християнски религиозен празник и се празнува от православната, католическата и протестанската църква в неделята след Лазаровден. Празникът е обвързан с цветята и цъфтежа, а осветените върбови клонки ни даряват със здраве през годината и миг духовно пречистване. Историята на празника Цветница е свързана с Господа и неговия земен син Иисус Христос, който в последните си земни дни доказва по безспорен начин християнското учение и неговото изкупление на нашите грехове.

Хубавата вест за възкресението на Лазар е обиколила земята и вярващите очакват с умиление Божия син пред вратите на Йерусалим, а той приближен от възкръсналия и своите ученици пристига на гърба на едно магаре. Екзалтираните от чудото хора сваляли дрехите си и хвърляли палмови листа на пътя, по който той минавал. Този ден празникът на вярата бил възпят – Осанна! Благословен идещият в името Господне, Царят израилев! и т.н., с което хората се надявали, че той ще донесе и свободата на израилевия народ. Празникът продължил с изгонването на търговците от района на храма и изцелението на много болни и недъгави хора, с което Божия син доказал пред множеството божествените си възможности.

На този свят ден се прекадяват и преливат гробовете на нашите близки, защото Библията пише, че те все още чакат Възкресение! Празникът и до днес е дълбоко религиозен и в църквите се четат молитви и се пеят песни във възхвала на Божия син, а осветените върбови клонки сплетени на венец продължават да ни носят здраве на всички в къщи. Преминавайки от религиозната тематика към светското значение на празника не можем да не пожелаем на всички именници, носещи имена на цветя, много здраве и дълголетие, а на трапезата да присъства риба като храна, защото Празникът е в пост!!!

Трифоновден

Празникът на 14 февруари е обкичен с два повода за благославяне и те са за свети Валентин и за свети Трифон Зарезан. Празнувайте, който искате от двата, но не забравяйте да полеете празника с качествено вино и добра компания. Легендите и за православния празник свети Трифон Зарезан са различни, както и за католическия свети Валентин, така че ще ви въведем посредством наш прочит на историите им на реално съществуващи хора в древността. Трифон бил лозар и брат на Богородица, която минала покрай неговото лозе на път към църквата да чете молитва за 40-тия ден от рождението на своя син Иисус, а той и се присмял за начина, по който била заченала.

Света Богородица решила да накаже брат си за обидните думи и отишла при жена му с вестта, че той си е отрязал носа и притиснената жена тръгнала да го спасява. Пристигнала на лозето и изумена видяла, че той е здрав и зарязва лозите, разказала на мъжа си за стореното от сестра му и Трифон се разсмял, но не могъл да развесели уплашената си жена. Затова решил да й покаже как се зарязва лозата и от престарание вместо отгоре надолу той отрязал отдолу-нагоре и така наистина си отрязал носа и станал свети Трифон Зарезан.

Празникът е известен на етнографите и като култ към Бога на виното Дионисий, покровител на веселието и лозята, който където мине научава хората да отглеждат лозя и да правят вина, да се веселят на открито. Празникът свети Трифон Зарезан е за хора, които все още почитат българската традиция и честват този празник по грегорианския календар. Празникът е и последен от зимните празници, на който се пие най-хубавото вино и се празнува от всички мъже и жени, а трапезите са пълни с богати мезета!

Трифон Зарезан

Празници в нашата родина има много и свети Трифон Зарезан – 1 февруари е един от тези зимни празници. Празникът има христианско традиционно честване и е отговор на почитта ни към достойните хора дали живота си в името на тази вяра, а така също и относно техни гениални лични качества. Свети Трифон е заслужил своята благодарност от признателните хора, излекувани от него – лечителя, който им давал и християнската вяра по дългия път на изцеление. 17-годишен той излекувал дъщерята на император Гордиан, чиято благодарност към лечителя e богато заплатена, а няколко години по-късно неговият наследник на трона унищожил посредством изтезания много христиански вярващи в това число и Трифон умрял от раните си, но с Христова молитва на уста.

Празникът свети Трифон се почита най-вече от лозарите, кръчмарите и градинарите, за тях той е лечител и закрилник. Историческото проследяване на празника свети Трифон Зарезан ни довежда и в една по-съвременна реалност, за която традицията в различните райони на страната ни е различна, но обединяващото е ритуала по зарязване на лозята и допълнителното име на светията Зарезан.

Празникът започва с ранното ставане на стопанката омесване, опичане и украсяване с лозово листо на обредния хляб, сваряване на пълнена кокошка и всичко това се слага в шарени дисаги с бъклица от най-хубавото вино на стопанина и той се отправя към лозето за зарязване на лозите. Обърнат на изток и посрещайки слънцето стопанина зарязва три лози, от чиито клонки плете венец и слага на калпака. Празникът по традиция продължава с пръскане на светена вода на лозите за плодородие и берекет, а стопаните и от другите лозя избират Цар Трифон – Зарезан да царува над лозята, затова той е имотен и избирането му е съпроводено с правене на обща трапеза. Празникът продължава с обилна трапеза, а виното се лее без мяра в името на светеца покровител, за което именниците благодарят и благославят.

Наздраве с пълна чаша вино и името на Празника – Трифон Зарезан!!!

Сирни Заговезни

Сирни заговезни е празник, на който всички искрено вярващи в Бога могат да отворят чистите си души и да простят непростимото. Свещениците позволяват да се целунат иконите на Бога Отец, на Бога Син и на Светата Майка Богородица като символ на Божествено опрощение.

Празникът Сирни заговезни напомня на всеки от нас независимо от финансовите ни средства и независимо от постиженията ни в земния живот, че има друг преди нас живял и видял повече от нас, който може да ни прости невежеството и да даде на душата ни мир. Сирни заговезни в някои райони на страната ни се празва и като ден за прогонване на лоши духове и лоши мисли обсебили душата ни и за това в тези райони празникът е осветен с огромни огньове и маскарад със закачки против обсебените.

Трапезата на този празник е от млечни храни и риба, а виното съпътства Прошката и за това Наздраве!!! При изреждане на традициите в отделните райони на страната не бива да пропуснем хамкането на бяла халва или варено яйце, а конеца, на който се завързват се нарича от най-възрастния мъж в семейството, за здраве и берекет, след което се изгаря.

Празникът Сирни заговезни тази година се чества на 6 март и всички ще бъдем изкушени от обилни трапези, дублирани и с още един национален празник на страната 3 март – денят на Освобождението. Празнувайте и искайте Прошка от сърце!!! Хамкайте и хапвайте, защото след тази седмица започва Великденския пост и не са позволени сватбите и всички весели масови тържества за вярващите, а за невярващите греховете не са проблемни. Празникът е за всички!!!

Свети дух

Празникът Свети дух е традиционно религиозен и е за хора, които са отдадени на Христовата вяра и нейните канони, а за много от нас той се почита като задължителен семеен празник. Всеки ден от календарната ни година е посветен на заслужил с делата си наш предшественик и провъзгласен за светия в знак на благодарност от вярващите в Христа. Празникът на Светия дух е рожденият ден на Христовата църква и е предначален, защото това е извора на живота и природата.

Плодовете на Светия Дух са – любов, радост, мир, дълготърпение,благост, милосърдие, вяра, кротост и за това на иконите Светия Дух е над главите във вид на Гълъб, на Бог Отец и Бог Син. Празникът е винаги в понеделник и е след Петдесетница – Христовото възкресение, а легендата е свързана с явяването на Светия дух във вид на огнени езици и с тях обдарил Апостолите и Света Богородица за вярата и молитвите отправени към Бога Син. Видимо доказателство за съществуването му е проговарянето на чуждоземни езици на неговите Апостоли и всички които били около тях разбрали произнесената проповед от Свети Петър.

Празникът е известен и с покръстването на нови 3000 души повярвали в Божието слово и коленопреклонните молитви във възхвала и благодарност за това Божие Чудо, което ни обединява като завършено цяло. Празникът на Светия дух е празник на различните умения, които притежаваме и които ни различават не само по външност, но и по Божията повеля на Земята. Празнувайте и се веселете, защото живи и мъртви на този ден са благословени и никога не отправяйте хули към Светия дух, защото те не се прощават както на този, така и на отвъдния свят!!!

Денят на Свети Харалампий

10 февруари се празнува от много вярващи като денят на Свети Харалампий - покровител на пчеларите и пчелите и лечител на всички болести. Празникът е посветен на още един последовател на християнското учение и доживял до дълбока старост в полза на хората с лечителските си умения.

Преданието, което е останало за поколенията е за 100-годишен старец магнезийски епископ, който не се страхувал от започналото поголовно избиване на християните, а продължил да чете молитви на вярващите в Христа. Властниците го заловили и изправили пред съд, който му отредил смъртна присъда, а палача не могъл да го убие защото с молитва на уста той предал душата си на Бога.

С целия си праведен живот той е заслужил достойно мястото си на светия от благодарните хора и празнувайки днес много от тях благославят името, което носят като Валентин, Валя, Харалампий, всички те закриляни от покровителя свети Харалампий. Празникът в българския народен календар се нарича Хараламповден и Чуминден, а вярващите месят питки и пекат намазани с мед, след което раздават за здраве на всички в къщата!!! Наздраве на именниците и от здраве да не се отърват!!!

Свети Валентин

Свети Валентин е католически празник, за който легендите също са различни, но преобладават тези в които Валентин е свещеник по време на император Клавдий ІІ. По негово време се водели много войни и мъжете не искали да воюват, защото искали да бъдат със семействата и жените си. Императорът забранил браковете и така се появил свещеникът Валентин, който тайно бракосъчетавал влюбените. Силно вярващ в Христовата вяра той помагал и на болните с молитвите си, за което научил надзирател в затвор с болна сляпа дъщеря. Свещеникът неведнъж посетил девойката, но молитвите му не помагали за изцелението, а помогнали да се влюбят двамата млади. Тайната на свещеника относно вярата била разкрита и той бил вкаран в затвора, в който бил надзирател бащата на неговата любима, а притесненият човек не знаел как да му помогне.

Валентин помолил за лист хартия и мастило, за да напише писмо на дъщеря му и да го предаде след като бъде екзекутиран. В мига, в който тя отваря писмото се случило чудо и тя прогледнала, а първото нещо което видяла бил жълт минзухар и надпис – от твоя Валентин. Това е поводът този свят човек да заслужи почитта на хората и провъзгласяването му за светия, а 14 февруари да празнуват всички влюбени под покровителството на свети Валентин.

Празникът през вековете се е съхранил и дори е преминал в други вероизповедания и земни ширини, защото за Любовта няма граници и религии.Шоколадовите бонбони, подаръците във вид на сърчица и червеното вино са съпътстващи атрибути по време на целия празник Свети Валентин, който закриля влюбените, а на този ден всеки да види усмивка в очите на партньора си и да получи целувка, която да се помни!!!

Атанасовден

Празникът на 5 – 18 януари по грегорианския и юлиански календар е посветен на св. Атанасий и този от братята близнаци е заслужил почитта на поколенията с достойни дела в името Господне. Празникът на св. Антоний е на 4 – 17 януари и винаги се почитат тези свети мъже като бащи на чумата, шарката и синята пъпка, тъй като болестта се появила на техния рожден ден, но и като покровители на ковачите защото според друга легенда те измислили ковашките клещи.

Според църковните предания двамата братя се борят против арианската ерес и достигат до архиепископи и тъй като нашия народ обича да допълва верската си култура от дълбока древност Празнувайте тези двама светии независимо от легендите. Празникът против болестите непременно почетете със содена питка, намазана с мед и набодена с вилица, за да не се дупчат децата от шарка, а пък жените не бива да предат, плетат и шият, не варят боб и леща.

Свети Атанасий е празникът известен и с други имена като – Сред зима, или Иди си Зимо - Идвай Лято, защото свети Атанасий обличал бяла копринена риза, яхвал белия си кон и се качвал на Балкана, за да произнесе тези сакрални слова. Малката ни Родина е известна със своите сънародници като хора със своя индивидуалност и по тази причина и празниците на двамата светии е с различни поверия, но и с различни ритуали в тяхна чест. Празникът свети Атанасий, който е посветен и на ковачите, се почита с богати трапези като в миналото тези хора са клали овни или биволи в чест на своите патрони, а в северна България се палят огньове и се прескачат, за да се изгони болестта.

В южна България поверието гласи, че свети Атанасий заравя глава в земята и по този начин тя се затопля и Лятото по-бързо идва. Празникът свети Атанасий се празнува най-вече от именниците кръстени с това или производни на него име, което от гръцки значи Безсмъртен, и ни спестява банални пожелания защото истината се корени в името им. Наздраве!!!

Петровден

Петровден – празник посветен на Свети Петър - пазител на райската градина и не напразно в народните вярвания той се представя като ключаря на Рая и Ада. Празникът Петровден е летен и в много краища на страната предшества жътвата и е край на 40-дневни летни пости, а трапезата в чест на празника е почетена от младо тазгодишно пиле и ябълки Петровки.

Свети Петър като основоположник на Християнската църква и верен апостол на Иисус Христос остава в историята като твърд и верен последовател на Христовата вяра. Празникът по църковните канони е и за Свети Павел, тъй като те са равнопоставени пред Бога, но свети Павел се празнува на 30 юни заедно със събора на всички Апостоли. Празникът за Свети Петър по църковните обичаи е почетен от обреден хляб и ябълки, които се раздават на живите за здраве, а майките загубили деца на този ден знаят, че и на тях е разрешено да хапнат от райския плод.

Празникът за именниците е според лятното време и обикновено е навън с много веселие и пожелания за каменна твърдост и постоянство, а тъй като денят е известен и с големи дарения за църкви и манастири, за децата от сиропиталищата и за бедните, църковните урни събират и разпределят парите. Много църкви и манастири с името на Свети Петър на този ден получават огромни дарения от хора с имена като Петя и Петър, Петрана и Камен - тъй като от гръцки името означава камък и така празникът отваря и сърцата ни за благородни дела. Празник – Петровден за всички! Наздраве!!!

Петльовден

Петльовден е празник на мъжката сила и плодовитост, а така също официално признание за мъжа и неговата роля във възпроизводството ни и увеличаване на човешката раса. Празникът е възникнал по време на турското робство и най-вече се чествал в източна България, където много от майките загубвали синовете си, а еничарите попълвали редиците на ордите си от свидните им рожби. Празникът Петльовден е възникнал от отчаянието на една майка, която заколва петел, а с кръвта от главата му слага кървав знак на портата на дома си и еничарите не отвеждат детето, а на нас и до днес остава изводът, че майчината любов е всеобхватна.

Момците и до днес на този ден са на почит, а празникът се празнува в цялата страна като курбана от Петела е задължителен, и кървавият кръстен знак на челата им напомня повода за поставянето му. В различните ни краища има различна традиция относно приготвянето на празничната трапеза, но петелът е задължителен и заколването да е на прага и кръвта да се вижда, а перата му се съхраняват, защото съществува вярване в тяхната чудодейна сила при болести.

Празникът Петльовден, както и другите ни църковни празници има две дати, както по юлианския, така и по грегорианския ни календар, а тъй като в началото сме били езичници сме запазили тази си черта да приемаме и чужди вярвания, традиции и нрави. За този ден през вековете остава и легендата за чудодейните възможности на петела, който със сутрешното си кукуригане прогонва злите духове и съобщава на стопаните на дома, че могат да излязат и изпълнят работата за деня с неговата благословия.

Напомняйки за езическото ни минало не можем да не отбележим, че в съвремието ни този празник има и друго значение - Празникът на Хомосексуалните наши събратя. Независимо от половите ни предпочитания желаем на всички весело празнуване, а пожеланията за здраве са искрени и наздравицата с вино винаги узаконява истината!!!

Месни Заговезни

27-ми февруари е един от църковните подвижни празници преди Великден и се нарича Месни заговезни. Празникът е предшестван от Задушница в памет на вярващите християни през вековете, а Неделята – Месопустна припомня деня на Страшния съд и възмездието за греховете ни в отвъдния свят. Празникът е последният ден преди Великите пости, в който се консумира месо и най-вече кокошка, а в наши дни и други месни ястия, защото традициите се запазват от силно вярващи хора, обречени на Бога.

Вечерта на Неделя Месопустна е празник с трапеза от гореспоменатите меса и по традиция семейството да е около нея, защото дните до Великден се пости. Седмицата до Сирни заговезни е изпълнена със забавления и се консумират храни от млечни продукти, но не може да се отрече лечебния ефект от този празник. Природата ни е доста лакома и това е шанс да се пречисти не само тялото ни, но и едно духовно пречистване, в което ще открием ползата от добродетелта, благородството и добронамереността към ближните.

Празникът Месни заговезни за всеки от нас е изпитание на великото чувство за прошка към себеподобните и седмица за размисъл преди Сирни заговезни, когато можем да покажем великодушие и смиреност към родители, кръстници и по-възрастни роднини. Празникът Месни заговезни в различните краища на страната ни има и свои допълнителни елементи, но като цяло се празнува от всички православни и католици християни – Наздраве за Празника!!!

Лазаровден

Празникът Лазаровден е с непостоянна дата за празнуване, но винаги е в събота и 8-мият ден преди Великден, а това се случва, защото този Великден се определя по лунния календар – не по слънчевия. Важната информация, която е оформила и традицията през вековете, че Иисус Христос е направил чудо като е възкресил Лазар - негов домакин и последовател на четвъртия ден от неговата смърт.

Празникът е с християнска насоченост и израз на благодарността, здравето, щастието и берекета, към всяко живо съществование, което разцъфтява в началото на Пролетта. Характерното за празника е лазаруването на момичета от 10-годишни до по-големи и те не трябва да са омъжени или сираци, а песните, които се пеят са в прослава на всеки дом.

Лазарица е момиче, което е чисто облечено с народна носия, а на главата й е поставен венец от върбови клонки и лазарувало момиче според преданията винаги се омъжва, а змей-горянин не може да отвлече. Празника Лазарица е и за момците, които на този ден оглеждат момите и си избират бъдещата изгора, а пропуснат дом го чака нещастие. Стопаните на този ден даряват лазарките с яйца, плодове и пари като благодарност за почитта към дома и труда на стопаните през годината, а събраните яйца от празника се боядисват на Великден.

Празникът Лазаровден все още присъства в културната ни съкровищница и се празнува по-често по селата, а учителите в детските градини са основен фактор за запознаване на нашите малки деца с традицията. Празникът има и друга символика, а тя е продължение на пред Великденската и Възкресението на Иисус Христос за изкуплението на човечеството!!!

Великден

Великден е празник на всички християни по света, но отделните църкви го честват по различен начин, защото е подвижен, затова 24 април 2011 година е Великден за Православната Църква. Този празник е традиционен и започва от понеделник веднага след Цветница, и Страстната седмица си има ритуал за всеки ден, като историята и съвремието имат своите символи. Страстната седмица е последна от Великденските пости и ние си припомняме последните дни на Иисус Христос от момента, в който влиза в Йерусалим с Осанна изречени от народа и Разпни го в края на неговия живот.

Празникът Великден в нашата страна за първите 3 дни е отреден пост и не се ядат храни с животински произход, а така също тези дни са характерни с Великденско празнично почистване на дома за здраве. Празничната Велика сряда е характерна и с тайната вечеря на Иисус с неговите апостоли и неговите думи, че един от тях ще го предаде – Юда е предателя, който довежда в Гатциманската градина палачите, а Божият син отдаден на молитвите си дочаква предателството. Велики четвъртък е денят, в който императорът произнася смъртната присъда и повелява Божият син да бъде разпънат на кръста, а вярващите в знак на почит на този ден имат строга забрана да не работят за предпазване от градушка.

Велики четвъртък е и денят, в който се боядисват яйцата и първото от тях е червено, а на малките деца с червеното яйце се боядисва челцето и хората постили досега пият само вода. Велики петък е ден на велики страдания за Иисус, защото по пътя за Голгота той е нарамил своя кръст, на който ще бъде окован, а народът унижава и обругава своя спасител. Трънен венец на главата и виковете на тълпата – Разпни го съпровождат последните му мигове от приковаването на кръста между двама разбойника и смъртта. Издъхва при слънчево затъмнение и земетресение, с което Господ изразил своята мъка по своя син и доказал на дело християнското учение.

Празнувайки Велики Петък отдадени на молитви и пост – само вода, в някои краища на страната се минава 3 пъти под ритуалната маса в църквата като това се прави за здраве на болни хора. Празникът Велика Събота е ден на майчина скръб и Света Богородица с други жени, носещи миро оплакват и погребват Божия син, а гробът е запечатен и императорската стража го пази. Празникът на този ден в наши дни започва с ритуално кадене и преливане с вода гробовете на нашите близки от жени и раздаване на боядисани яйца.

Велика Събота е и денят, в който се месят ритуалните хлябове, а тези които не са успели да боядисат яйцата в четвъртък могат да го направят и на този ден. Вечерната молитва в църквите започва в 22 часа, а в 24 часа водещият на ритуалната църковна церемония обявява Христовото възкресение и камбаните бият за неговото небесно възнесение. Постите приключват и може да се яде агнешко и всякакво месо, а децата започват чукането на боядисаните яйца и хапване на вкусен козунак.

Христос Возкресе и за нас!!!

Баба Марта

Празникът Баба Марта е предшественик на настъпващата Пролет, а обредността на празника е запазена като на 1-ви март се завързват мартеници от бял и червен конец, които ви даряват сила, здраве и дълголетие. Празник с име на жена и то Баба неминуемо води до проблеми, защото суетата им е пословична и в не малка степен непостоянната ведрост на духа е доказателство за това.

Легендата за Баба Марта гласи, че тя е сестра на двамата люти братя Януари и Февруари и последствията от техните лудории търпим през месец март, когато сестра им си го връща ту усмихната, ту намръщена, а понякога и вилнееща. Старите баби не бива да гневят Баба Марта, защото тя има различни методи за отмъщение и ще страдат внуци, деца и мъже. Затова на 9-ти март се пали огън и се прескача за да се разбудят змиите господарите на дома, кукувиците които с кукането си ни отброяват живота и имота, а мечките символизират силата и търпението за постигане на целите ни.

Празникът на Баба Марта на 25-ти март се нарича Благовец, защото всичките й желания от началото на месеца са изпълнени и като господарка на гореспоменатите животни тя им разрешава да излязат и изпълнят задълженията си с настъпването на Пролетта. Празникът Баба Марта се празнува и в съседните ни Гърция, Сърбия, Румъния и в някои части на Русия, което ни обединява в Източноправославната Църква.

Съвременните мартеници, съпътсващи празника имат различна визуализация и комерсиализация, но посланието за здраве и сила, за имотност и благост остават както и в началото на празнуването му. Празникът не бива да се свързва с именници и производните им, защото е почит към настъпващата Пролет и всички живи организми нуждаещи се от слънце и топлина, а за нас остават усмивките и слънчевите хора, родени през този месец, носещи новото Начало и Надеждата за по-добри дни!!!

8 март

8-ми март е международен ден на жената и признание за нейната икономическа, политическа, социална и обществена значимост. Празникът е извоюван от жени социалистки в края на 18 век и началото на 19 век едновременно в Америка и Европа, а тези смели жени са доказали че жената не е придатък на мъжа, а самостоятелна личност, с която трабва да се съобразяват.

Днес празникът е част от културата на много народи по света и повод за мъжете да изразят искреното си уважение към майката, съпругата, колежката и не на последно място на жената дала всичко красиво, мирно и направила не един мъж щастлив с любовта си. Нашата страна е започнала честването му по-скоро като професионално мероприятие, но днес този празник е на цветята в женските ръце и напомняне на позабравени обещания и неизпълнени желания.

Празникът е позагубил от романтиката, но пък с годините се е утвърдил и доказал на света, че не само празници, свързани с вероизповедания могат да станат традиционни, но и такива влезли в историята с напредничави и чисто човешки взаимоотношения. Празникът 8- ми март е на тези достойни жени съчетали майчината ласка, управленския дух, икономическия просперитет на семейството и доказали на света че жената е важен фактор във всяка област.

Празнуването на този Празник започва от дома, преминава през работното място, създаване на много женски приятелства и отдаване почит на старите, а така също както всеки празник обилно полят с вино и нови надежди за хубави сърдечни трепети. Пожеланието ни е и тази година празникът да ви радва и да ви донесе семейно и обществено признание и да пребъде през вековете!!!

Гергьовден

6 май е празник посветен на Свети Георги Победоносец и вторият по брой именници в нашата страна, а легендата за началото му е все още неустановена. Важното е, че заема национално място в съкровищницата от празници в Българския календар и този ден се свързва не само с овчарите, но и с Българската армия още от нейното създаване.

Както всичко в нашите земи и този празник е зареден с мистика през вековете, а така също от по-новата си история е свързан с Първия орден за Храброст, спечелен на бойното поле. Независимо от политическата конюнктура празникът е честван по социален и по религиозен принцип, а пролетното време допринася за обединяващата трапеза със задължителното агне за курбан.

Свети Георги Победоносец – олицетворение на победител на ламята и отключващ изворите, покровител на плодородието на нивите и животните, носещ здраве и веселие на хората. Много важни обредни ритуали във връзка с този Празник се съхраняват и до днес, като колене на агне – доказателство за християнска вяра, а така също на този ден по традиция за първи път се яде пресен чесен и се пие мляко от овцете и козите.

Други обреди значими и до днес са връзване на люлки, а момците да люлеят момите като по този начин се уговарят бъдещи бракове и с това се гарантира продължението на човешкия род. Празникът е най-веселият от всички през годината и с това, че дава Надежда за ново успешно начало във всички области на човешкия бит, дава и криле за извисения човешки дух за Победа.

Минавайки през историята на този велик празник – свети Георги Победоносец не можем да отминем дъжда като божествено доказателство за плодовитостта на природа, животни и хора. Съвремието ни отключва различни тълкования на едно или друго събитие, но всички вярват в празника на Победата, Надеждата и новото Начало, а за нашите близки и приятели, носещи името на светеца да пожелаем много здраве и успехи!!! Наздраве!!!

3 март

Празникът – 3 март е национален светски празник, отбелязващ възраждането на Третата Българска държава, а 500-годишното турско робство е приключило и нещастният български народ е щастлив от извоюваната свобода. Благодарен на Русия за проявения героизъм на руския, румънския, сръбския , черногорския народи и българските опълченци дали живота си в руско – турската война, и дали начало на нова епоха за изстрадала България.

Сан Стефанския мирен договор слага край на една одисея за един измъчен народ дал свидни жертви по пътя на свободата си и оцелял физически и духовно през вековете. Празникът през годините е минавал под различни политически пристрастия, но запазил величието си благодарение на истинската всенародна почит към героите дали живота си за нашата свобода. За първи път празникът 3 март се празнува като официален държавен светски празник през 1880 година, 2 години след провъзгласяването ни като свободна държава и се празнува в новата столица София.

Празникът е обединител на всички българи и с това, че от предците си сме наследили националния Химн, национален Герб и национално самосъзнание на малочислен, но горд народ, който почита миналото и гради своето настояще и бъдеще. През 133-годишната си история празникът е доказал своето заслужено място от велики дати на един народ, дал на света Паисий, Бенковски, Ботев, Левски и други знайни и незнайни герои превърнали делата си в национална светиня!!!

Йордановден

6 януари е третият по величина празник в православната църква, а наименованието му Йорданов ден се свързва с кръщението на Исус Христос от Йоан Кръстител в река Йордан. В различните райони на нашата родина празникът се нарича Кръстовден ден, Водици или Водокръщи. Библейското наименование на празника е Богоявление и ознаменува кръщението на Божия син, а ритуалното хвърляне на кръста във водоемите дава началото на Богоявленският водосвет и подмяната на светената вода във храмовете, която пречиства душата и изцелява болните.

Празникът Йорданов ден е съхранен през вековете и укрепва вярата на православните християни. При Богоявленският водосвет се освещават бойните знамена - светини на Българската Армия и независимо от подмяната на структурата на армията съхраняването на тази традиция ни прави достойни хора на милото ни отечество.

Празникът Богоявление или Йорданов ден е известен и с края на мръсните дни и различни ритуални обреди в цялата страна. Празникът Йорданов ден е свързан и с много лични преживявания на именниците като Йордан, Божана, Боголюб и други производни на тези имена и благословени с божията благодат, а от нас те получават искрени пожелания за сбъдването й! От ритуалните измивания и пръскания с вода на празника Богоявление се дава началото на обичая с пръскането на имениците независимо от годишните времена.

В сбит текст ви напомняме за национални празници и традиции помогнали ни да пребъдем през вековете, а нашите наследници да съхранят и предадат на следващото поколение вярата и обичаите ни. Празникът Йорданов ден е за православните християни и той носи своето послание към тях, а за католиците е Празникът на трите Влъхви и традицията е свързана с поднасяне на подаръци и пожелания за Новата година.

Независимо от наименованието на Празника празнуват православни и католици по цялото земно кълбо. Честито и наздраве на всички хора с чисти помисли, пречистена душа и тяло.

Нова Година

Нова година е кулминация на коледните тържества и последен шанс на семейството за обединяване през изминалата година. Нова година и Коледа са любимите празници на децата, когато получаватт подаръците, за които са си мечтали и добрият старец им е донесъл за тяхното послушание. Новогодишната заря е многоцветна и се вижда в цял свят, а Новата година има две части - семейна, улична и с много прегръдки и пожелания за крепко здраве и много късмет през настъпващата Нова година.

Снегът е съпътстващ в много райони на страната ни и с това прави преживяването изключително, а Новата година с белотата си е безумна феерия от красота, обещания за ново позитивно начало. Храната е в изобилие и разнородна не само по вид и вкус, но и по предпочитания, защото българина видя различни страни и наложи различна кухня. Нова година дава шанс за нови идеи към украсата на новогодишната трапеза, изборът на алкохола, гостите или пък всяко ваше хрумване за весел и запомнящ се празник.

През 21 век Нова година е различна от 20 век и ни доказва, че традициите не са тези от предишни години и зрелищния ефект е на почит, че различията ни като материален и интелектуален статус са огромни. Нова година с традиционното право хоро и наздравицата за мирна и честита, все още ни кара да се целуваме и прегръщаме с непознати хора и да стоплим душите си.

Децата ни да бъдат целунати от най-различни по възраст и роднински връзки хора и да запомнят игрите, песните и веселието, да оставят за малко общуването чрез различните видове високотехнологични комуникациите и видят Човека до себе си, и да изразят Любовта към себе си и света. Нова година да е мирна и честита, успешна за страната ни, а вродената ни доброта, милосърдие и интилигентост да ни отворят очите и душите за по-добри дела в общото ни Бъдеще!! !

Никулден

Празниците на нашата малка родина България през месец декември са отражение на душевността ни, благодарността ни и преклонението към Господ Бог и неговата жертва към човечеството! Обединяването ни в такива моменти все пак ни прави нация с история, обединена около празници значими за не едно поколение и традицията при честванията се предава на всяко следващо поколение.

Един такъв празник, обединяващ търпимостта ни към друговерците е Никулден. Никулден издига толерантността към различните професии, към предатели и герои, към народи с различен от нас манталитет и ценности, довели ни до възприемане на чужди празници като свои. За да подкрепя написаното от мен - Никулден е обединяващ, пазител на семейството, рода, имота и имането, покровител на моряците и търговците, банкерите и . . . затворниците!

Празници обединени от важните приоритети и изкушенията по пътя за постигането им, а това разкрива опрощаващата ни душа както към сребролюбците, греховните, авантюристите. На този ден храната е еднаква за всички – риба и постни ястия, обредни хлябове и винце. Трапезата на тези обединени празници не се вдига този ден като символ на св. Никола който умиротворява, закриля и дава изцеление. Делата на св. Никола доказват, че добротата и милосърдието могат да съществуват наред със социалния статус и духовното израстване.

В Германия, Холандия и Белгия св. Николай – 6 декември е празник на децата. Поверието е свързано с послушанието им и по тази причина оставят обувките си навън, а послушните през годината намират шоколади, бонбони и подаръци. Непослушните деца през годината намират въглени и съчки, а поуката от това им държание е доброто поведение което през следващата година ще им донесе желаните лакомства и подаръци.

Празникът Никулден съпоставим с празника на другите народи ни дава отговора защо се е съхранил през годините и почитта ни към доброто което не винаги е оценено, но пък дава сили на душата за други добри дела.

Коледа

Коледа и Великден са най-почитаните български празници и запазили част от традициите и с тънка линия на съвестни и благородни хора, поддържащи някакво изповедание, защото за Иисус Христос. Всички сме божи човеци и праведни и грешни. Коледа е и празник на веселието, добротата, прошката, милосърдието и всичко това назоваваме като Голямото Коледно Чудо.

Историята на празника в общи линии сме чули от бабите ни, а пък ние ще предадем на внуците си, а коледната елха и свещичките са нашата почит към Рождество Христово. В мига на раждането пламва необикновена светлина и се явява Ангел, който съобщава на намиращите се пастири, че е дошъл Спасителят и те са първи от хората поклонили се на Бога – Син. Коледа е празник продължение на Бъдни вечер с тази разлика, че храната вече не е постна, а блажна и според традицията на всяко едно българско семейство.

Много от тях почитат празника си и с Коледна литургия, а пък други пренасят ритуала в домовете си чрез Коледния обреден хляб, Коледната баница с късмети, Коледните подаръци и свои индивидуални виждания относно Коледа. Празникът Коледа идва да освети душите ни и нашия земен път, да отвори очите ни към бъдещето и надеждата за по-добро здраве, благополучие и късмет, за идващата Коледа, на която пак ще направим равносметка на своя благочестив живот.

Коледа е празник на светлината, бликаща отвсякъде като една огромна Витлеемска звезда предшественичка на новото начало Рождество Христово.Усмивките не слизат от лицата ни и изразяват радостта ни както при вида на едно бебе, а това винаги носи щастие, което пожелавам на всички ни, божи човеци, независимо от цвят и вероизповедание и всякакви различия. Коледа - празникът на семейството да бъде за всеки от нас символ на обединението и не на разделението, за да може доброто във всеки от нас да ни топли в Коледната нощ, а коледният огън да гори и дава топлина на тези, които са сами в Коледната нощ.

Пожелайте си всички онези неща до които никой няма достъп във вашата душа и само Спасителят ще чуе, изпълни и не ще ви укори, завиди и прокълне. Весели Коледни Празници! ! !

Ивановден

Ивановден е празник все още празнуван от много именници, кръстени на Свети Иоан Предтеча и второто почитано име при избора ни на имена. Празникът е почит към Светията познал и посочил Божия син, последния старозаветен пророк, който кръщава Иисус в р. Йордан. Традициите в малката ни страна са различни относно празника Ивановден, но всички го почитат и като покровител на младото семейства, кумството и побратимството.

На този празничен ден всеки е добре дошъл в дома на именника, кума и трапезите са с традиционната обредна пита, пълнена кокошка, баница със сирене, салата от кисело зеле, ь червеното вино и греяна ракия допринасят за веселото настроение на душата и тялото – на кръщене като на кръщене! Празникът е известен и празнуван с желание от всички, а за мен е свързан и с благодарност към Кръстителя свързал името си със съпруга ми и Божия дар - нашия сладък внук Иван продължаващ традицията на много родители и макар далеч на този ден желая на всички здраве, дълголетие, късмет и изпълняване на всички техни мечти – Наздраве!

Днес празникът е възпят от много певци, а текстовете на песните са написани с дълбоко чувство и почит към именниците, за които ние милеем. Празникът Ивановден е почитан и с продължаващото къпане на именника носещо му здраве, което е нужно на всеки от нас.

Бъдни вечер

Бъдни вечер е празник, при които е желателно цялото семейство да се събере около трапезата, защото на тази вечеря храната е постна, споделена и от всички наши починали роднини. Бъдни вечер е важна, защото преди да се седне на трапезата трябва да се прекади с тамян дома против зли духове, а пък най-възрастният да запали огъня, който ще гори цяла нощ. Този празник Бъдни вечер е запазил през вековете своята символика и традиция. И макар, че обществото ни да е все по-атеистично всички му се радват и като предшественик на коледните и новогодишните празници.

В тон с традицията да не забравя да отбележа, че ястията на трапезата трябва да са нечетни – 7, 9 , 11 и според вкусовите ви предпочитания е избора и на постните ястия, защото обредният хляб, плодовете, житото,чесъна и свещите са задължителни. Всички присъстващи около трапезата на Бъдни вечер стават заедно след приключването на вечерята, а трапезата не се вдига, за да могат духовете на нашите близки да я споделят. Коледните подаръци са под елхата и изчакват следващия ден Коледа, за да бъдат разопаковани.

Бъдни вечер развихря въображението на домакините както в кулинарията, така и в декорацията и умението на всички ни да направим празника незабравим. Съвременната версия за Бъдни вечер е дело на всеки от нас. А Православната ни църква да стане по-гъвкава в поднасяне на вярата за бъдещите поколения.

Бъдни вечер е и ден за равносметка на отминаващата година, един шанс да преосмислим живота си, да променим отношението към заобикалящите ни, да намалим 10-те смъртни гряха и да помним, че Господ Бог е жертвал собствения си син за изкуплението им. Бъдни вечер, наричана както и Малка Коледа е за всички нас предвестие за ново раждане не само на Иисус Христос, а раждане на мъдрост, милосърдие, търпение и един нов живот, който е във вашето тяло, за който вие се грижите в добро и зло, за да пребъде във вечността!

Бабинден

Бабинден е празник, който се празнува в нашата родина по грегорянския и юлиянския календар, което ни дава много добра представа за нашата християнска душа и да не забравяме, че всички християнски празници се празнуват по два пъти в разстояние на 13 дни. 8 – 21 януари е езически празник просъществувал през вековете и ден, в който родилките и младите майки благодарят на бабата или на лекаря помогнал им да доведат новия човек на бял свят.

Затова този празник е с обединяващо име – ден на родилната помощ, а младите майки благодарят с подаръци, картички, музикални поздрави и други съвременни изразни средства. Сега ние ще пишем за традицията при провеждането на празника Бабин ден и вярванията свързани с плода и неговото успешно появяване от утробата на родилката. Съветите, които Бабата дава трябва да се спазват през цялата бременност, а ако вие ги изпълнявате тя ще ви изроди леко и ще се сдобието със здраво и щастливо бебе.

Историята на самия празник започва с наливането на прясна вода от млади майки с деца от 1 до 3 години и една от тях полива на бабувалата жена, дава и калъп сапун да си измие ръцете и чиста кърпа да ги избърше. Празникът е известен с пръскане с вода на малките деца от Бабата и 3 пъти изричане на думите – да подрипват децата и да са бели и червени. Самото поливане се извършва под плодно дърво, върху дръвника или отпред на стълбите и след поливането Бабата закичва младата майка с китка здравец вързан с червен и бял конец.

Всички майки дошли да почетат Бабата на този празник носят свои дарове, които качват на дясното й рамо, а пълнената кокошка, питата, баницата и виното внасят в дома за общата трапеза. Празнуват само жените на обяда, а привечер могат да присъстват и мъже, които най-вече служат за закачки и да им се напомни, че трябва да изпълняват мъжките си задължения в брачното ложе. Празникът е израз на почит към най-почитаната Баба от младите майки, техните дъщери, снахи, а от нас Благодарим, че ви има!

Антоновден

Празникът Антоновден известен на нашите сънародници и като Лелинден според поверието се празнува най-вече за предпазване от болести. Свети Антоний според православието е реално съществуваща личност живяла в отшелничество и спасила много човешки животи, поради което той е провъзгласен за светец.

Празникът е известен и с друга легенда свързана с неговия брат близнак свети Атанас, в която се споменава, че те измислили ковашките клещи и на този ден празнуват не само именниците Антон-Антония, но и това е професионален празник на ковачи, железари, ножари и налбанти.

Празникът е и доказателство за мирно доказване на правата вяра чрез диалог, а не чрез сила, и че истината винаги побеждава, но това също не се забравя от страдащите и признателните изцелени от болести като – чума, шарка и синя пъпка. Празникът свети Антоний в много краища на страната се почита със специално омесени содени питки намазани с мед, които се раздават на близки и съседи за здраве , а първото парче от питката се нарича за лелята – чумата и се слага на тавана.

На този празник жените не бива да предат, плетат или шият, а също и не бива да варят боб и леща, тъй като лелята може да се разсърди и да забави изцелението от тези болести. Всички майки стриктно спазват забраните, защото поверието е доказателство за истинността на тези забрани. А коя майка не е изживяла мъчителната шарка на своето дете и кошмара от пъпките!

Празнувайте празника с почит към Господа и неговите верни последователи които разнесли божието слово по земята ни и заслужили достойно нашето уважение като пра, пра. . .отците ни провъзгласили за светии. Празникът свети Антоний ни задължава да поздравим именниците с достойното име, което носят и да съхранят ореола на предшественика си за идните поколения!!!

Празникът Свети Антоний се празнува по грегорянския и юлиански календар на 4 -17 януари и както всички знаем изборът е ваш.